Инфлацията през юли и август достигна 3,5% на годишна база – ниво, позабравено за

 Инфлацията през  юли  и  август  достигна 3,5% на годишна база – равнище, позабравено за страната в последните няколко години. Последно инфлация от порядъка на 3-4% беше регистрирана при започване на 2013 година, преди стопанската система да „ се гмурне ” в близо 2,5 годишен интервал на дефлация, т.е. общ спад на цените. Все отново, в по-дългосрочна вероятност, инфлация от 3-4% никога не е рекордно високо равнище за българската икономика, даже и в интервала след последната рецесия. В интервала сред 2009-2012 година годишната инфлация се движеше към тези равнища и даже ги надхвърляше, пише в разбор Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Основният проинфлационен фактор в деяние в последните месеци са международните ценина петрола, които „ се просмукват ” както в локалните цени на горивата, по този начин и в цените на множеството артикули и услуги през нарасналите транспортните разноски. Друг проблем е, че вътрешните цени на природния газ са обвързани с интернационалните на петрола и по този начин покачването на вторите значи и повишаване на газта. От началото на годината цените на газта на Булгаргаз порастват устойчиво - покачването от 1 януари беше с 2,75%, от 1 април тя се повиши с още 2,6%, а на 1 юли повишаването беше с 10,81%. Сега Булгаргаз е изпратил ново предложение за нарастване на цените на газта от октомври. По последна информация КЕВР няма различия с Булгаргаз и ще утвърди растежът да е с близо 14%, както е поискана и от самата газова компания. Между другото, покачването на цените на газта от юли с близо 11% и в този момент с предстоящите 14% (на 25-ти септември ще се вземе решението от КЕВР), значи, че потребителите на парно занапред ще усетят и двете нараствания вкупом (които кумулативно са към 27%) от новия отоплителен сезон. Обикновено, към 70%-80% от растежа при цените на газта се придвижва и върху цените на парното, т.е. към 20% повишаване на парното не биха били изненада (разбира се, съответните планове за всяка топлофикация зависят от точния % на входния запас газ, съществуването на когенерация, успеваемостта на компанията и други съображения). Не стигат горивата и отоплението, ами и реколтата на зърнените култури и съответно на пшеницата тази есен не е добра поради дъждовния сезон. Това, дружно с увеличените разноски за природен газ и горива на производителите ще се отрази и тук-там към този момент се отразява на цените на хляба. Макар и статистиката на Национален статистически институт да демонстрира постоянна инфлация сред 2-3% на годишна база при хляба и хлебните произведения от средата на 2017 насам (до август 2018),  от Националния съюз на хлебопекарите и сладкарите наскоро потвърдиха, че повишаването към този момент се случва от началото на месеца в обособени елементи на страната и евентуално ще има и нов кръг на повишаване в идващите дни поради по-високите цени на брашното.

Предвид високата социална сензитивност на цените на хляба, в тематиката незабавно влезе и министърът на земеделието и храните Румен Порожанов, който излезе с концепцията към комерсиалните вериги да продават хляба без облага. Доколкото се разбра и от изявленията на самия министър, към този момент са правени срещи с представителни на веригите, на които е апелирано към тях да не начисляват комерсиална надценка на хляба. Това предложение, като се изключи че показва неналичието на базови познания по какъв начин работи една стопанска система, може да се реализира при следните условия:

1/ всеобщ банкрут на всички други търговци на самун, които не са търговски вериги;

2/ прекачване на изчезналата надценка/печалба от продажбата на самун към други артикули и услуги, продавани от веригите, т.е. още веднъж по-висока инфлация, само че през други детайли в потребителската кошница;

3/ риск от картелизация на главните играчи в търговията  на дребно, така наречен формати за съвременна търговия в продажбите на храни.

Всички тези последици сигурно ще навредят на пазара и на конкуренцията. Всъщност всевъзможни опити да се лимитира растеж на цени на пазарни артикули и услуги от държавното управление се е провалял с гръм и тропот всеки път в стопанската история, без изключение. Идеята на министъра в действителност е на крачка от налагането на таван на цените на хляба. В историята има доста образци на такива решения, които рано или късно водят до изгубването на съответната стока от формалния пазар и в най-хубавия случай – появяването ѝ в лимитирани количества на черния пазар на действителната ѝ, надалеч по-висока цена. Това пък е водило до всеобщ апетит и даже гладна гибел измежду по-бедните, които не могат да си разрешат да купуват на паралелния пазар. 

Ако държавното управление желае да помогне на тези, които страдат от инфлацията, единственото рационално нещо, което може да направи, е да употребява лостовете на общественото подкрепяне и да насочи обществени помощи към най-нуждаещите се. Трябва да се има поради въпреки всичко, че инфлация от 3,5% по отношение на предходната година е надалеч под междинния ритъм на повишаване на заплатите на работещите - сред 6 и 9% през първите шест месеца на тази година (на годишна база). Това ще рече, че множеството работещи не виждат намаление на действителните си трудови приходи, в противен случай - те към момента могат да си разрешат да усилват потреблението си. При пенсионерите междинното нарастване на пенсиите с 3,8% също досега компенсира инфлацията, въпреки и да значи, че техните действителни приходи ще останат де факто без смяна.

Противодействието на резултатите от пазарни промени в цените върху приходите на най-бедните може да се реализира само и единствено през инструментите на обществената политика. Всичко друго е популизъм и недоумение на икономическите процеси. Като приказваме за стопански процеси, инфлацията е доста допустимо да трансферира 4-те % през идващите месеци както поради предстоящите по-нататъшни покачвания в цените на хляба и хлебните произведения, по този начин и поради идното следващо повишаване на цените на газа и предстоящото му отражение върху цените на парното. Вероятно и резултатите от горивата към момента не престават да се разгръщат върху цените на редица артикули и услуги. Така че инфлацията нищо чудно да продължи да пълзи нагоре, а това, което страната може да направи, е да усъвършенства изискванията за правене на бизнес. Така стопанската система ще пораства по-бързо, дружно с нея – и приходите, показва икономистът.
По публикацията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Евгения Маринова